DGNEWS.EU

Акад. Васил Сгурев: Баланс между инвестиции и риск ще стимулира иновациите в България

Акад. Васил Сгурев: Баланс между инвестиции и риск ще стимулира иновациите в България
Jul 09
13:37 2018

-Акад. Сгурев, високите технологии ли са тези, които ще изведат България напред?

-Ако България иска да съкрати дистанцията в технологично отношение с развитите страни, трябва да генерира национален доход на човек от населението по-висок от техния. Това може да стане само на базата на производства на съвременни високо-технологични изделия или предлагането на високо-технологични  услуги, които предполагат писането на софтуер и т.н. Дали технологиите ще изведат България напред не мога да ви кажа, защото дистанцията реално се увеличава, а не намалява. Такова е състоянието в момента.

-Необходима ли е намеса на държавата и в какво точно трябва да се изразява тя?

-Ако държавата не създаде условия, при които нашите български заможни хора да инвестират свой капитал или да кредитират развитието на новите технологии, това няма как да стане. Държавата само по себе си не може да прави производства, възможностите й са много ограничени. Може да се говори за по-банални неща като създаване на иновативна система и т.н., но основния въпрос е кой ще даде пари за нови разработки и технологии.

-Финансовата страна ли е ключова за развитието на иновациите у нас?

-Тя е водеща в целия свят. Какво прави Китай и други страни – парите които печелят ги влагат в създаване на нови технологии. И оттам получават нови средства по-високи, създавайки един генератор на високи технологии. Китай в момента държи 15 % от продажбите на високо-технологични изделия в света. Как ще го направи сега нашето правителство, при положение че ние имахме високо-технологичен сектор, а сега го нямаме, трябва да се разсъждава оттук нататък.

-Необходимо ли да насочат усилия в тази област?

-Ние може да кажем, че не е необходимо, тъй като в момента заможните хора в България купуват нови машини и технологии, внедряват ги, задоволяват се със сравнително не големи печалби. Доволни са от тези печалби и нещата си вървят. Нашите заплати изостават леко и докъде ще го докарат един Господ знае. Ако някой ви каже, че той държи ключа и знае разковничето на това как без средства и инвестиции ще дръпне страната, той просто е неискрен или некомпетентен. Проблемът е ясен, в България заможните хора не влагат пари в нови технологии.

-Как може да убедим бизнеса да промени това?

-Трябва се изработят специални стимули в държавата или специални закони. Но това не проста работа, защото като държава членка на Европейския съюз и сме поели задължение, че държавата няма да подпомага повече отколкото трябва в рамките на целия Европейски съюз. Защото там има фирми, които казват не ние не сме съгласни. Същото е и в Световната търговска организация. Така че имаме ограничения.

-В същото време Европа казва, че дигиталните умения са необходими във всички области?

-И в България го казват, но какво от това. Правят се някои неща, а други вървят от само себе си. Ние например, по Интернет и по други неща като подготовка на кадри, стоим добре. Нищо лошо не може да се каже. И в България имаме дигитални технологии, но те сами по себе си не дават много пари. Големият им ефект е приложението им в други отрасли в икономиката, които дават много – добивната промишленост, преработката, металознание и т.н. Тоест ефектът идва оттам. В големите държави най-много идва от добива на полезни изкопаеми, инертни материали, нефт, газ, от автомобилостроене и др. Така че дигитални технологии имаме, но трябва да имаме и нещо, чрез което да идват вече средства.    

-Простете за баналния въпрос, но колко трябва да заделя държавата ни за нови технологични разработки?

-Около 3 % от Брутния вътрешен продукт се счита за добро в Европейски съюз. Има страни да кажем като Финландия, където е 4%. В развитите страни съотношението е 3:1 в полза на бизнеса. Той дава 3 лв., а 1 лв. дава държавата. При нас е обратното. Както казах не желаят да влагат в иновации.

-Въпросът е защо?

-Защото се поема риск. Който има пари той не може да поема големи рискове, влагайки ги в нещо толкова дългосрочно. Защото може да се получи, но може и да не се получи. Ние не можем да ги обвиняваме, защото те също са хора и трябва да си пазят капитала. Ако поемат много големи рискове нещата стават много тъжни, защото пазарните закони са безпощадни. Така че в рамките на тези правила на пазарната икономика, икономистите които ръководят екипите на правителството ни, трябва да намерят такова съотношение и баланс, които да позволят и стимулират инвестициите в иновации при не прекалено големи рискове.

-Този баланс е необходим заради бавната възвръщаемост на инвестициите в иновативни разработки ли?

-Трябва да знаете, че създаването на едно високо-технологично изделие, от идеята до търговската му реализация, отнема между 6-7 години.

Акад. Васил Сгурев е български учен, председател на отделението за инженерни науки на БАН и член на научния съвет на Института по информационни и комуникационни технологии. От дълги години работи в областта на техническата кибернетика и изкуствения интелект. Зам.-председател е на Съюза по автоматика и информатика „Джон Атанасов” и член на Българска асоциация по изкуствен интелект и др.

Член е на европейския комитет по изкуствен интелект (ECCAI), на Американската асоциация по изкуствен интелект (AAAI), на международната организация за изследване на мозъка (IBRO), на групата по изкуствен интелект ТС-12 към IFTP на Американския институт IEEE, на Санкт-Петербургската Инженерна Академия и на Нюйоркската академия на науките.

Има отпечатани над 350 научни труда в наши и чуждестранни издания, 10 монографии, 30 патента и изобретения с вписване в „Златната книга” на Българското патентно ведомство и др. Ръководил е 23 международни научни проекта по роботика, техническа кибернетика, компютърна техника и др.

Роден е през 1936 г. в Димитровград, носител на званието „Почетен гражданин на Димитровград”.

0 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Одобрявате ли въвеждането на допълнителна здравна застраховка?