DGNEWS.EU

Лишаване от свобода вече и за дрогирани шофьори, не само за пияни

Лишаване от свобода вече и за дрогирани шофьори, не само за пияни
Съдия Иван Маринов, Председател на Районен съд - Димитровград
Aug 02
13:29 2017

Над 65 престъпници са осъдени след сключени споразумения с прокуратурата от началото на годината в Районен съд – Димитровград. Повечето извършени престъпления са управление на МПС без книжка, в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества; кражби и измами; продажба и държане на акцизни стоки без бандерол; притежание на наркотици и др. Изготвянето на споразумение за решаване на делото между прокуратурата, виновния и неговия защитник е „инструмент” в Наказателно-процесуалния ни кодекс, който се прилага само за определени случаи. Не се допуска за тежки умишлени престъпления, изрично изброени в НПК. Със споразумението се постига съгласие за размера и вида на наказанието в рамките на закона, и съобразно тежестта на престъплението и смекчаващи вината обстоятелства, ако такива са налице. При споразумението виновният признава вината си и поема възстановяването на нанесените при престъплението имуществени вреди. В обществото ни обаче битува мнението, че подобна „сделка” ощетява жертвите на престъпления. По темата разговаряме с председателя на Районен съд – Димитровград Иван Маринов.

-Съдия Маринов, споразуменията с прокуратурата водят ли до по-леки наказания?

-Не бих казал. При масово срещаните престъпления има утвърдена практика на съда като вид и размер на наказанието и страните се съобразяват с тази практика. Така, че дали ще е по споразумение, дали ще е с обвинителен акт, няма съществена разлика. Освен това, при причинени имуществени вреди, същите следва да се възстановят - а в болшинството от случаите пострадалите от едно престъпление се интересуват именно от това обстоятелство - да им бъдат възстановени причинените щети. Този „инструмент” на споразумението е добре измислен, защото спестява страшно много работа и време. Ако гледаме делото по общият ред, означава да загубим времето на съдии, прокурори, свидетели, вещи лица, съдебна администрация. Отложи ли се по обективни причини, процесът се проточва във времето. Споразумението се разглежда в едно заседание дали отговаря на закона. Съдът е в правото си да предлага изменения в споразумението като по-висок размер глоба или срок на лишаване от свобода. Ако страните се съгласят съдът го одобрява и то влиза незабавно в сила. Ако не -делото се връща на прокурора да го внесе по общия ред.

-Тогава делото от начало ли тръгва?

-Да, с обвинителен акт. В нашата практика обаче тези случаи са единици. Не помня случай, в който съда да е предложил изменение в споразумение и поради несъгласие на страните, то да бъде отхвърлено. Обикновено страните се съгласяват. Често подсъдимите искат да признаят вината си, защото не виждат смисъл да отричат престъпление, когато доказателствата са безспорни. Заловен с алкохол зад волана, видимо неадекватен, установено с дрегер или кръвна проба, няма за какво да противодейства. По-изгодно за самия извършител е да търси вариант за споразумение, защото със своя защитник и прокурора могат да уговорят наказание като вид и размер удобни на наказания. Със съда няма как. Няма как съдиите в един по-свободен разговор да питаме. Въпреки, че аз лично понякога питам.

-Случва ли се извършител на леко престъпление да получи по-голямо наказание, от извършител на по-тежко престъпление?

-Ако е осъждан преди това, да. 

-Вече имаме ефективни присъди лишаване от свобода при рецидив с нарушители на пътя.

-Да, това стана с последното изменение на чл.343б от Наказателния кодекс. Преди нямаше законов минимум на наказанието, и при многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът можеше да замени наказанието лишаване от свобода с пробация. С въвеждането на долен минимум на размера на наказанието лишаване от свобода от една година, това вече не може да стане. С други думи, ако ви заловят да управлявате МПС след употреба на алкохол наказанието е единствено лишаване от свобода. До скоро беше налице неравнопоставеност в наказанията за управление на МПС след употреба на алкохол и съответно след употреба на наркотични вещества - ако е след употреба на алкохол наказанието е единствено лишаване от свобода, а ако е след употреба на наркотични вещества, може административно наказание глоба. С последните изменения на наказателния кодекс от месец юли тази година, тази неравнопоставеност вече е избягната. Аз лично не знам кое е по-опасното - употребата на алкохол или на наркотици. Моите наблюдения са, че в последно време зачестиха случаите на дрогирани водачи.

-Болшинството присъди за дрогирани водачи досега бяха глоби.

-Да, до скоро повечето бяха глоби, защото така беше предвидено в законодателството. Преди последното изменение на наказателния кодекс, ако хванат неосъждано лице да управлява МПС след употреба на наркотични вещества ние сме длъжни да приложим чл. 78 от НК- налагане на административно наказание глоба. Глобите варират между 1000 и 5000 лв. Пушиш ли цигара марихуана докато караш, впоследствие ти струва поне 1000 лв. И при всички положения лишаване от право да управляваш МПС за определен срок. Сега вече и за това престъпление се предвижда лишаване от свобода.

-Ниска ли е възрастовата граница при делата на шофьори с наркотици?

-За жалост,да. Започва се от ученическата възраст около 15-16 години. Няма го винаги самосъзнанието, че това е вредно. Аз лично ги питам защо употребяват. Казват, че им помага да преборят стреса или проблеми с родители, приятели, работа. За мен е необяснимо, защо човек прибягва до този начин, за да пребори проблемите си. Рядко някой от тях казва, че го прави за удоволствие. По моя преценка не им помага нито за стреса, нито за разрешаване на проблемите - просто се превръща в част от тези проблеми.

-Имаме и осъдени на затвор шофьори без книжки…

-Ако след издадено наказателно постановление за управление на МПС без свидетелство, го хванат втори път и е наказан и продължава да управлява в изпитателния срок, няма какво друго да дадем освен лишаване от свобода и то ефективно за минимум 3-4 месеца.

-Колко такива има изпратени в затвора от началото на годината?

-Минимум 5-6 човека. Младите шофьори, които тепърва вземат книжки масово са убедени, че тези правила не важат за тях. Моите наблюдения като водач са за преобладаваща агресия и незачитане на каквато и да била толерантност на пътя. Някои се държат все едно са единствени на пътя. Не може да се движиш с 15 км в час, за да гледаш кой седи на кафенето, и след теб да чакат 8 коли. Както и не може да пробваш колко вдига колата на булеварда. Когато изискаме справка от КАТ за такива случаи понякога идват няколко листа с описани нарушения на един водач. Имаше случай при който гражданин си купил лек автомобил за 3000 лв. без да има свидетелство за правоуправление. Санкциониран за пореден път от органите на КАТ, преди да му бъде повдигнато обвинение и до тогава натрупал глоби за над 5000 лв. Купил си човека кола, кара си, глобяват го, той не плаща и като сметнахме размера на глобите трябва да му вземат колата. Въпрос на самосъзнание е кое налага да се вършат безсмислени неща, при положение, че очевидно е в знанието си че извършва не само нарушение, но и престъпление.

-Нараснаха ли делата по Закона за движение по пътищата?

-Нямам такива наблюдения. Или поне не е очебийно. Това което ми прави впечатление за този тип престъпления е когато са извършени от чужди граждани. Хващат чужденец управляващ МПС в Димитровград с концентрация на алкохол над допустимата. Съответно започва незабавно производство, което в рамките на същия ден трябва да приключи. Внасят го в съда с обвинителен акт и преди заседанието прокурора казва, че са постигнали споразумение - лишаване от свобода от 5 месеца с 3-годишен изпитателен срок и лишаване от право да управлява МПС в срок от половин година. Това наказание отговаря на закона. Какво става обаче. След като одобрим споразумението то влиза веднага в сила, гражданина си взема документите и си продължава по пътя.

-Какво става с лишаването от право да управлява МПС?

-Нищо. Ние нямаме екстериториалност. Нашата присъда не важи за други държави. Моята практика е при такава случаи да изпращаме уведомления до ГКПП-та. По някакъв начин да реагират, когато видят, че лице с наказание лишаване от правоуправление на МПС отново влиза в страната или евентуално бъде спрян от полицейски патрул. Как се изпълнява обаче нямам представа.

-Това не е ли задължителна практика?

-Не.

-Значи няма единна система?

-Не. На практика водачът може и втори път да премине, ако не бъде спрян за полицейска проверка. При по-сериозни случаи с ранени, чуждия гражданин се задържа докато бъдат извършени съответните процесуално-следствени действия с него по досъдебното производство. Трябва да отбележа, че в нашата страна не Съдът е органът по изпълнение на наказанията. Работата на съдията приключва с постановяването на съдебния акт, който се изпраща за изпълнение на конкретен държавен орган, в зависимост от наказанието. 

-Ако е ефективна присъда лишаване от свобода?

-Тогава присъдата се изпраща за изпълнение в прокуратурата, защото те са органа по изпълнение на наказанията. Когато е лишаване от право на управление на МПС ги изпращаме в КАТ. Единственото, което ние правим е да изпратим документите. Ако гледаме практическата част на наказанието как чуждия гражданин ще се почувства наказан - следващия път, когато тръгне например от западна Европа за Турция или обратно, просто ще заобиколи България и ще мине през Гърция и Сърбия. Тоест може да не мине изобщо през нас. От по-прагматична гледна точка обаче, държавата е ангажирала много специализиран труд, направила е немалко разходи, а ефекта от това наказание някак си се губи.

-Какво се случва с тези, които КАТ ги спира, установява малко нарушение и му налагат глоба чрез фиш или акт какво става после?

-Специално за чужди граждани има законови разпореждания. По принцип законодателя е предвидил тридневен срок един нарушител да направи възражение по съставения му акт, преди му бъде издадено наказателно постановление. При чужди граждани този срок не е тридневен, а се действа незабавно, в същия ден, тъй като в значителна част от случаите има време за напускане на страната ни. Може, а и на практика още същия ден му бива връчено наказателно постановление.

-Ако този човек е транзитно преминаващ?

- Пускат го след като му връчат наказателното постановление, няма основания за задържането му, ако се касае за извършено административно нарушение. В последствие наказания има право да обжалва пред български съд, което и в нередки случаи прави.

-Губи ли обществото от по-малкото осъдени на пробация?

-Смята се, че пробацията е леко наказание, но не винаги е така. Работещ човек трябва да отсъства от работа, за да изпълнява пробационните си мерки минимум два пъти седмично. Имало е хора, които работят в частна фирма с по-строг работодател или на специфична машина и няма как да отсъстват, защото работодателя ще ги уволни. Това е нежелан револвиращ ефект от наказанието. Ние не сме имали за цел този човек да си загуби работата. И в тези случаи има много хора, които предпочитат условна присъда.

Преди имаше възможност за налагане на пробация по престъпленията за управление на МПС след употреба на алкохол и управление на МПС без да има свидетелство за правоуправление. След измененията наказанието винаги е лишаване от свобода. Пробацията даваше добри резултати когато се наложи и мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”, който се изпълнява в държавни или общински обекти с над 50 процента държавно или общинско участие. Там, където има нужда от неквалифициран труд винаги има фронт да им се намери работа като общи работници. Пращат ги да косят и чистят по стадиони или паркове. В училища да чистят, местят стари бюра и мебели, чистят, варосват бордюрите. Сега за жалост вместо да свършат нещо полезно отиват в затвора. Издържаме ги ние- данъкоплатците, няма кой друг.

-Трудът или затворът превъзпитава повече?

-Много зависи от самото престъпление и характера на самия извършител. Някои няма как да бъдат превъзпитани с труд. Смятам, че наказателната политика трябва да бъде променена, за да бъде по-ефективна. Нищо не пречи както в други държави масово да се налагат наказания „глоба” или „пробация”, а затвора да е крайна мярка, до която да се достига при по-тежки престъпления и ако не се заплати глобата или не се изпълняват пробационните мерки. Факт е, че една част от осъдените на лишаване от свобода няма как да почувстват затвора като наказание, защото там за пръв път усещат признаците на цивилизация.

-На цивилизация?

-Няма как едно лице да почувства затвора като наказание при положение, че в свободния си живот няма собствен дом, не спи на чаршаф, не гледа телевизия и не се храни три пъти на ден. Не са много такива случаи, но за жалост не са и изключение. Определено смятам, че нашия законодател е положил максимални усилия, за да може законът да е достатъчно гъвкав и адекватен, за да се наложи най-справедливото наказание на извършилият престъпление. Но в някои случаи съдът като изпълнител на закона, няма друга възможност да наложи наказание, освен единственото предвидено, което за жалост в определени случаи не се явява съвсем адекватно.

0 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Купихте ли подаръците за Коледа?