DGNEWS.EU

Променят правилата за събиране публичните вземания на съдилищата, печелят длъжниците?

Променят правилата за събиране публичните вземания на съдилищата, печелят длъжниците?
Jul 07
19:00 2016

През април тази година хасковският адвокат Тодор Ташев сезира Европейската комисия за непозволена държавна помощ, произтичаща от действаща инструкция, съгласно която публичните вземания на съда като такси, глоби и разходи, се възлагат за събиране на частни съдебни изпълнители (ЧСИ). Тя е издадена след сключено споразумение между Висшият съдебен съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители, което според юриста е в пълно противоречие със закона. 
На 17 юни Министерски съвет внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който предстои да се гласува окончателно от депутатите. Допълнение в него вече ще даде възможност публичните вземания на съдилищата да се събират и от държавните съдебни изпълнители, а не само от НАП и от ЧСИ.
Най-важното на поправките е, че са на път да преустановят практиката длъжник да плаща в пъти по-високи суми над установеното му задължение. И то само заради начислени такси. 
Тодор Ташев е димитровградчанин, той е адвокат към хасковската колегия и има своя кантора в областния град. Бивш общински съветник в Димитровград.  


- Адвокат Ташев имате ли самочувствието, че променяте правилата в системата, правейки ги по справедливи за хиляди българи? 

- Дали са взети моите аргументи под внимание, аз не мога да кажа. Аз сезирах Европейската комисия, Народното събрание, правната комисия и комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с председател Бойка Маринска. Тя се задейства и поиска обяснения от правосъдния министър относно правилата за събиране на съдебните вземания и защо те трябва да се дават на частните съдебни изпълнители. До този момент министърката бе на мнение, че всичко трябва да се дава на ЧСИ, вероятно подведена от някой от служебното й обкръжение. Смятам, че благодарение на бързата реакция на Бойка Маринска вече имаме законопроект на Министерски съвет, който ще промени тези правила, като даде възможност и държавните съдебни изпълнители да събират публичните вземания на съдилищата. Считам действащата инструкция и самото споразумение за незаконно, защото съдът не е орган, който установява задължения. Това прави НАП.  


- Промяната на закона ще отмени ли тази инструкция, която оказва се действа не само в Пловдивския апелативен район, но и на други места в страната? 
- Да. Абсурдът е, че тя се издава на база закон, по който съда никога не работи. Все едно съда или общината за издаде инструкция на основание закона за МВР, което може да направи само вътрешния министър. Това са два различни административни органа и всеки си има своята компетентност. Камарата на ЧСИ и закона за ЧСИ са вън от закона за съдебната власт – двете не могат да се съчетаят по никакъв начин – както съда не може да издаде наредба как нотариусите да си вършат работата. 

- Какво включват тези публични вземания на съдилищата?
- Делата, които определят окончателно държавна такса като дела за разводи, за издръжка и делби. Когато ти сезираш производството и то защитава обществен интерес, в случая интереса на децата, на семейството, на собствениците. При делбите например имота може да струва един милион лева, но ти да получиш 10 000 лв. Затова законодателят е предвидил, че не е нужно да внасяш такса предварително, докато не излезе окончателно съдебния акт, защото таксата се дължи като % от сумата. Тук попадат още глобите и осъдителните решения.

- Каква ще е обществената полза от промените и тази за отделния длъжник?
Стартовата такса на частния съдебен изпълнител е 126 лв. с ДДС. Това означава, че като му дадат изпълнителен лист за 5 лв., каквито стотици случаи има в Хасково на ниво Окръжен съд, дългът автоматично става 131 лв., което е безумие. Още повече, че тези 5 лв. никога не са искани от човека и на практика той дори не знае, че има задължение. При държавните съдебни изпълнители няма да има оскъпяване, когато е публично вземане, възлагано по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

- Как се получава така, че хората без да знаят стават длъжници?
- Масовият случай е при развод – хората живеят в чужбина, идват тук през лятото, развеждат се и си заминават. Изкарват им съдебното решение, че дължат 15 лв. окончателна такса на човек. Разведеният обаче не може да си вземе оригинала на съдебното решение, защото няма време да чака, и съответно не си е плаща таксата. Идва си следващото лято отива да си вземе оригинала, те казват дължите 15 лв. такса, той ги внася на съда, те му слагат печат и му дават оригинала. Въпросът е, че има едни 5 лв. които се акумулират като такса, които съда заявява, когато си изкарва изпълнителен лист и го изпраща на НАП. Агенцията когато получи уведомление, че основата такса от 15 лв. е платена казва добре. Но делото продължава активно за тези 5 лв.

- Обяснете как е възможно това?
- По простата причина че няма отчетност за съдебната система. Никой представа си няма колко реално се дължи и колко реално е събрано. Всеки съдия е длъжен да си следи делото, но обща обобщена информация няма, защото текучеството е голямо. Тъй като са на бюджетна издръжка на практика отчита какво има като приход, но никъде не се водят, колко има да събира. Няма санкция на административния ръководител, защото той не може да се обвини, че разхитил тези 5 лв.

- На колко възлизат тези несъбрани вземания?
- Грубо около 750 милиона лева с натрупвания. Това са тези, на които още не им е изтекла давността от 5 години. Това са груби цифри, защото детайлна справка няма кой да даде. Досега никой не търсеше тези 5 лв., и като минат 10 години НАП ги прекратява. Проблема е, че когато върнаха делата през януари тази година, председателите на съдилищата дори не знаеха, че такива съществуват. Те също бяха изненадани, както и длъжниците, които в най-добрия случай дължат 131 лв. 

- А какъв е най-драстичния в Хасково?
- Не съм открил делото, но се говори за 360 лв.

- Съществуват упреци, че държавните съдебни изпълнители са по мудни от частните, затова последните са и предпочитани?
- Към настоящия момент предвид че частните са претоварени, подобно твърдение не отговаря на действителността. Когато производството е между частни лица, наистина е по-добре да се обърнеш към ЧСИ, тъй като той и е по-ефективен заради финансовия си интерес. Държавният е на заплата, но пък би следвало за защитава интереса на държавата, затова държавните вземания би следвало да са към тях. Логичното да е така, но ЧСИ не са виновни, че някой им ги дава. 
Държавата, когато защитава собствения си интерес и гарантира достъп до правосъдие, би трябвало да избере механизъм, който не оскъпява, т.е. дължиш 5 лв. – връщаш 5 лв., а не 131 лв. В случая обаче един държавен орган възлага на орган с частен интерес да изпълни нещо, от което той ще извлече печалба. И то печалба, която обобщено може да достигне милиарди. Наподобява се изкуствения монопол. Навремето имаше фирма, която извършваше обезпаразитяване на границата. Това, че някой е решил само тази фирма ли кръг от фирми да печелят, е нерегламентираната държавна помощ. 

- Това не създава ли условия за корупция в системата?
- Не, защото ЧСИ-тата се определят чрез системата за случайно разпределение на делата. Това е другия абсурд - една система платена от съдебен орган, обслужва частен интерес.

- А как структурно са ситуирани държавните съдебни изпълнители?
- Те са пряко и йерархично зависими както от председателя на административния съд, така и директно от министъра. Държавният изпълнител понася не само имуществена отговорност ако сгреши, а и дисциплинарна. Частният не е подчинен на никой. Ако обърка нещо има една камара, която най-вероятно няма и да го накаже, показва практиката. Другият абсурд е, че действията на ЧСИ се обжалват пред Окръжен съд – как този съд ще гледа делото, когато самия съд е възложител. Има абсолютен конфликт на интереси, как ще кажеш ти не действаш правилно, когато ти възлагаш това действие.

- Не може ли да се обжалва пред друг съд?
- Би трябвало да си дават отвод и делото да се предаде на друг съд. Но към момента няма такава изградена практика. Това пак ще е неудобно за хората, защото ще трябва да ходят в съседен район, което финансово ще ги натовари.

- Тази промяна крачка ли е към реформиране на съдебната ни система?
- Не съм убеден. Но в крайна сметка не утежнява гражданите. Дали държавното изпълнение трябва да продължи да съществува в този му вид е въпрос на друга тема, защото когато има размиване в отговорностите се стига до безотговорност. 

- Как ще коментирате случаи, когато ипотекиран имот се продава под цената определена дори от оценителя цена, която не покрива кредита и човека продължава да бъде длъжник? 
- Това е безумно. В цял свят няма такова нещо. Рискът се определя и се съдържа в лихвата на банката, която е 10-15 % , а не както в западните страни 1% или по малко. Тоест в този риск вече е покрит, отделно всяка една банкова институция си застрахова дадения кредит, тя вече си е получила в повечето случаи цялото вземане. Ипотекираният имот дава гаранции на взискателя. По отношение на стойността на имота не виждам проблем с ЧСИ – всеки може да каже на аз не искам тази оценка и да си направи своя като плати 300 лв. на лицензиран оценител.
Не можем да обвиним ЧСИ, че продават под себестойност, защото таксата му е пропорционална на оценката и комисионната ще му е по-висока. Преди практиката беше на всяка продан цената се намаля механично с 20 %. Така един имот от 100 000 лв. накрая можеше да се продаде за 15 000 лв. Сега практиката, която и законово се определи е, на всеки две продани да има едно падане с 20 на сто на цената, но ако не се продаде, се прави нова оценка. Според мен при публичен търг не може да се каже, че се продава под себестойност, защото всеки имот струва толкова, колкото хората дават за него. 

- Преди време депутатите не приеха намаление на таксите на частните съдебни изпълнители. Смятате ли, че този законопроект ще мине?
- Предполагам да. Политиците бягат от темата, защото никой не е иска до името му да сложат ЧСИ. 

0 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Одобрявате ли забрана на рекламата за хазартни игри и ограничаване местата за продажба на лотарийни билети?