DGNEWS.EU

Треньорът Салим Салим: Димитровград с мъжки отбор по борба от 2016 година

Треньорът Салим Салим: Димитровград с мъжки отбор по борба от 2016 година
Dec 30
16:29 2015

Отличеният за "Треньор на 2015 година" наставник на димитровградските борци Салим Салим е отдал на спорта близо 30 години от живота си. Това не е първото подобно отличие в биографията на успешния треньор, посветил се на мисията да изгражда национални шампиони, европейски и световни медалисти за България.

Салим Селим е завършил Национална спортна академия. Възпитаник е на спортното училище в Кърджали, което просъщестува само 4 години. През 1989 г. идва в Димитровград, за да учи в строителния техникум. По това време Димитровград е водеща школа и се състезава в "А" елитна група. Салим се бори в категориите 48 и 52 кг., за известно време се състезава в Германия.

През 2007 г. той заедно с Георги Георгиев и Иван Тонев основават Спортен клуб по борба "Димитровград", който е водещ в страната. Негови възпитаници в свободния стил са част от националния отбор на България.

- Какво още не си постигнал в борбата?

- Винаги може да се желае повече. Целта ни е да се наложим в голямата мъжка борба, да имаме участие на олимпийски игри и шампиони на европейски и световни първенства – това е мечта за всеки треньор.

- Това означава ли, че Димитровград ще има скоро мъжки отбор по борба?

- Можем да се похвалим, че от следващата година, Димитровград ще има мъжки отбор по борба от местни, наши момчета. В клуба имаме около 15 юноши, над 17 и 18 години, които имат право да се състезават при мъжете. За съжаление не знам как ще ги задържим. С тренировки и от медали няма как да се издържат и препитават. По някакъв начин трябва да получават заплати – и точно тук се къса нишката. След завършване на средно образование, няма къде да се реализират. Ако работят трябва да са пълноценни на другия ден, но когото имаш по две тренировки сутрин и вечер, кога да се възстановиш? Не може да се работи, и в същото време да постигаш победи. Така ги губим ние, спорта и България. Мислили сме го, но това ни е болна тема. Наистина не можем да измислим - като няма държава, като няма община, които да стоят поне зад доказалите се състезатели.

- Този проблем съществува и в другите клубове, почти във всеки спорт?

- Аз не подценявам другите спортове, но от 5 медала за България - четирите са на наши борци, говоря от европейски и световни първенства за юноши. Тези състезатели трябва да ги съхраним тук, в Димитровград, за да помагат на подрастващите. Децата трябва да са по спортните зали.

- Какво е бъдещето на тези наши национални състезатели - в по-големи клубове или в чужбина?

- Ами те от по-големите клубове идват при нас. Ние комплексно втора година сме шампиони на България, имаме най-голям национален принос. Федерацията се опитва да помага на всички, но има много клубове. Явно всеки ще трябва да се спасява сам. Ако някой реши да помогне на клуба - винаги е добре дошъл. Ако не - нямаме право да се сърдим на никой. Нашите успехи говорят сами за себе си. Но сам човек е за никъде, благодарение на председателя на клуба Георги Георгиев и на Иван Бонев от Управителния съвет – ние сме едно цяло и правим, каквото можем за да развиваме борбата в Димитровград, да привличаме повече деца. Около 100 деца тренират в клуба в момента с подготвителните групи, деца, момчета, кадети, юноши, мъже, жени, кадетки, девойки.

- Приятелството и доверието между вас тримата ли прави клуба силен?

- С Георги и Иван си допадаме като приятели, и като разбиране, и като всеотдайност в борбата.

- Изчислявали ли сте колко излиза издръжката на състезател в мъжки тим?

- Много е относително. И малко, и много - зависи от гледната точка.

- Как този въпрос е уреден в съседна Турция, където имаш много приятели треньори?

- Там един медалист от европейско или световно първенство на 15-16 години си е оправил живота. И финансово е подплатен, и е устроен, и влиза без изпити в университет. След като завърши висше образоване става държавен служител. Правят много.

- В България това може ли да се случи?

- Могат да измислят начини - дали да се войнизират, дали да са служители на държавата, за да продължат да тренират. Има начини, но трябва да се измислят. В противен случай, както е тръгнало през 2016-а година България може и без медал да остане.

- Борбата подценява ли се в сравнение с останалите спортове? В миналото най-известните спортни успехи на България се свързваха със щангите и борбата?

- Смятам че борбата и щангите ще останат основни спортове на България, ще имат пак успехи и медали на големи първенства. Смея да твърдя, че борбата е най-интелигентния спорт. Тя е много тежък спорт. Излизаш на тепиха, бориш се срещу жив човек – и не знаеш колко е подготвен съперника, каква стратегия, тактика и техника ще използва. Няма място за отпускане. Борбата иска дисциплина, режим, всеотдайност, тежки тренировки. Виждате че и по празниците, Коледа, Нова година, ние сме в залата и тренираме.

- Кое ти дава най-голямо удовлетворение в работата?

- Най-важното нещо е да видиш как децата се развиват и растат пред очите ти - като характери, спортисти и добри ученици. Но преди всичко като хора в истинския смисъл на думата.

- Как се изгражда от едно дете шампион на България?

- Дали във работа, дали във спорт, дисциплината за мен е на първо място. Само така може да има успехи. Ние се разбираме само с поглед. Дори и да съм с гръб към децата, знам кой тренира и кой – не.

- По-строг ли си към сина ти Микяй Наим, който е шампион по борба?

- Той трябва да е за пример на всички. И не само той, има много други състезатели, които са пример за останалите като Виктория Бобева, Димитър Иванов, Веселин Петров, Павел Иванов и др. Преди 9 години когато открихме клуба те бяха 28, 30, 32 килограма, сега са вече мъже и жени със сериозни характери. Момичетата Вики, Нели и Таня са много всеотдайни – борят се наравно с мъжете.

- Как се чувства съпругата ти Гергана с двама борци вкъщи?

- Тя ни разбира много добре и с каквото може помага. Мъжка майка е. 

- Започнал си да тренираш 12-годишен, кой първи те запали по борбата?

- Започнах в 4-ти клас в родното си село Стремци (Хасковско - б.а.), където има зала по борба. Отначало не излизах на тепиха, родителите ми държаха да уча и да съм отличник. След първия срок издържах успешно физическите нормативи. Бях с най-добри показатели на тестовете и треньора по борба ме привлече. Даскал Сюлейман беше учител по физическо възпитание. Още тогава започнахме да побеждаваме и печелим медали по спартакиади. Така се запалих. През 1985 г. откриха спортното училище в Кърджали и аз бях в първия випуск - борба, щанги, волейбол, футбол. След 4 години го закриха, след т. нар. Голяма екскурзия.

- Какво помниш за Възродителния процес, тогава си бил на 17 години?

- Че цялото ни село беше обградено с танкове и войници – това беше стрес за децата. Но такива бяха времената. Държавна политика. Много световни и олимпийски шампиони на България, които бяха известни с едно име в цял свят, после станаха с друго. Аз съм Салим, но на другия ден бях Стоян. И сега ме знаят като бати Стоян. Но това няма значение – никога не съм делял, децата по произход, и така трябва да е. За мен преди всичко трябва да си гражданин и да си вършиш работата. Далеч съм от политиката.

0 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Одобрявате ли забрана на рекламата за хазартни игри и ограничаване местата за продажба на лотарийни билети?