DGNEWS.EU

Народните читалища – начин на употреба

Народните читалища – начин на употреба
Apr 21
13:26 2015

В държавния бюджет за 2015 г., предвидените средства за субсидиране на дейността на народните читалища са в размер на 51 557 000 лева. Тези средства отиват в общините в зависимост от субсидираните бройки, които всяко читалище е защитило пред Министерство на културата. За община Димитровград, субсидията възлиза на 374 760 лв., за 33 читалища и 54 субсидирани бройки.

Това е сериозна сума. Тя може да служи за културно–просветна дейност, каквато всъщност е и ролята на читалищата, но може и да накланя везни по избори. Особено, ако има заинтересовани да ги накланят. Ще бъда малко обстоятелствена, за което моля да бъда извинена, но ако прочетете за какво иде реч, ще разберете, че няма как без детайли…

Читалищата са самостоятелни юридически лица по закон. Върховен орган на читалището е общото събрание. Всяко читалище има читалищно настоятелство и проверителна комисия. Средствата, които читалищата получават, са им дадени за самостоятелно ползване, като те внасят отчети за разходването им в общинската администрацията. Субсидията от държавния бюджет, както и тази, заделена от общинския бюджет, трябва да се разпределят съгласно Закона за народните читалща (НЧ) и указанията на Министерство на културата от м. януари 2015 г.

Както казва законът:

Чл. 23. (1) Предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление.

И се започват тълкуванията. Ще ви кажа какво се случва в община Димитровград.

В началото на годината, кметът назначава една, т.нар. „малка комисия”. Състои се от общински чиновници и експерти и един представител на общинския съвет. Тази година аз, като общински съветник и секретар на комисията по култура, вероизповедания и средства за масова информация, бях включена в 9-членната комисия. Посетихме всички читалища, както изискваше заповедта на кмета и проведохме срещи с ръководствата им. Проверихме счетоводните документи и всички други документи, касаещи дейността на всяко едно читалище. Като имате предвид, че читалищата са 33 – това си беше обемна работа. Една седмица от сутрин до вечер бяхме по селата и в градските читалища. После два дни писахме констативен протокол и препоръки за всяко читалище по отделно. Дотук – добре. Трябваше, според моето тълкувание на закона, протоколът да бъде предаден на кмета, за да се запознае той с реалното състояние на читалищата и да го внесе в т.нар. голяма комисия, в която влиза по един представител на 33 читалища и един от общината. Според най-новите указания на МК, следваше кметът да даде анализ за дейността на читалищата през предходната година на голямата комисия, и тя да разпредели средствата.

„Да, ама не!”, както казва Петко Бочаров. 

Трима чиновници от малката комисия, седнали и разпределили субсидията от 374 760 лв.

Извикаха ме да подпиша протокола с препоръките и разпределението. Подписах с особено мнение, по обясними причини – искам да се спазва законът. Въобще не говоря за това, дали парите са разпределени справедливо или не /моето мнение е, че не са разпределени обективно/. Говоря за това, че законът е казал КОЙ разпределя средствата, а в случая той е грубо нарушен.

Последва свикване на Голямата комисия /от 34 члена/. На заседанието й на всеки представител на читалище са връчили по един лист – с препоръките /които нашата „малка” комисия направи/ и сумата, която са им определили /чиновниците на кмета/, като субсидия. Дали са им да подпишат общия протокол, без членовете на Голямата комисия да имат възможност да се запознаят с разпределението на субсидията на всяко едно читалище. Представителите на читалищата за пръв път виждат констатациите и препоръките. Не им е дадена никаква възможност да ги обсъждат или обжалват. Механизмът на разпределението е уж точков, но доста мъгляв. Например, едно читалищно настоятелство не може да седне и на основание на механизма, да изчисли каква субсидия му се полага. На едни се дава повече, на други – по-малко. Вероятно в зависимост от субективното отношение.

Въпреки всичко, представителите на читалищата подписали документа, без да са цялостно запознати с него. Акт изключително погрешен и безотговорен, по мое лично мнение. Имат си и оправдание – страх ме беше, аз ще се пенсионирам скоро, да не си загубя работата, нищо не може да се направи и т.н.

Колеги общински съветници твърдят, че кметът е правото си да дава на всеки по лъжичка. Мотивират се с това - как щели да се разберат тези 33 човека от комисията на кое читалище колко. Щели да се карат. Щели да се мотаят. И си мълчат тези колеги. Едни, защото читалищата са им скучни, други, защото са от партията на кмета… Най-странното е, че Общинският съвет на община Димитровград също се състои от 33 общински съветници. И вземаме решения за къде по-сложни казуси. Произнасяме се за къде къде повече средства! И все пак, стигаме до решения. В случая, тези съветници, като се съмняват във възможностите на читалищните деятели да вземат самостоятелни решения, по най-безцеремонен начин ги подценяват и обиждат. Въпреки че по закон те са самостоятелни. Но не е луд, който яде зелника…

Как трябва да се случи това разпределение на държавната и общинската субсидия?

Голямата комисия се събира, след като всяко читалище е заявило представителя си в нея с протокол от заседание на читалищното си настоятелство. Кметът им дава анализ, според указанията от МК. Комисията си избира председател. Изработват механизъм за разпределение на субсидията и вътрешни правила – и това е според указанията на МК. Обсъждат, карат се, викат, и когато стигнат до консенсус, подготвят протокол с разпределението на парите, всички полагат подпис и го предават на кмета. От администрацията, въз основа на протокола подготвят договори, които всяко читалище подписва и от следващия месец започва да си получава субсидията. Ако някое читалище има несъгласие, трябва да има възможност в поне седем дневен срок да обжалва решението.

Намесата на администрацията в този процес, за мен е не само неприемлива, но и незаконна. Тя превръща читалищата в политическа арена, в която който смогне си разиграва коня. Особено преди избори. Разбира се, не навсякъде е така. Запознах се и с добри практики в България, но на доста места е почти както ви разказах. На други пък е по-зле.

Трудно се разбира демокрацията. И трудно се живее в демокрация. Да живее леснотията на тоталитаризма… Защо да се мъчат хората от комисията да разпределят парите, когато и кмета може да го направи /или чиновниците му/?!

Всичко това се случва, защото законът позволява да се тълкува, според както отърва на всеки. Кметът си знае едно. Аз пък разсъждавам в момента – защото слава Богу, законът не ми забранява… Законът за НЧ няма аналог в световен мащаб, защото само ние, в България, си имаме читалища. Може и за това да е тъй несъвършен, защото няма от къде да се поучим?! Но крайно време е този закон да се усъвършенства.

По мое скромно мнение, някои текстове трябва да претърпят дълбока смислова редакция.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Читалище могат да учредят най-малко 50 дееспособни физически лица за селата и 150 - за градовете, които вземат решение на учредително събрание.

(2) Учредителното събрание приема устава на читалището и избира неговите органи. Уставът урежда:

1. наименованието;

2. седалището;

3. целите;

4. източниците на финансиране;

5. органите на управление и контрол, техните правомощия, начина на избирането им, реда за свикването им и за вземане на решения;

6. начина за приемане на членове и прекратяване на членството, както и реда за определяне на членския внос.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Читалищата могат да откриват клонове в близки квартали, жилищни райони и села, в които няма други читалища.

 

Този член на закона позволява в село със 100 жители да има две читалища. Такъв е случаят с димитровградското село Длъгнево. Две читалища – „Отец Паисий” и „Пролет” – да са ни честити! И се предоставя база, и се дават субсидии… А село Райново с около 70 жители също има читалище, което пък е вписало за свои членове и хора, живеещи в Симеоновград и в Димитровград. Практиката за вписване на външни членове е повсеместна. Законно ли е това – законът мълчи… Аз, ако събера подписите на 50 човека - регистрирам читалище в село. И си искам база! След година си искам и субсидията… и така…

 

Проблемът с читалищата, които нямат дейност също стои.

Чл. 27. (1) Читалището може да бъде прекратено по решение на общото събрание, вписано в регистъра на окръжния съд. То може да бъде прекратено с ликвидация или по решение на окръжния съд, ако:

1. дейността му противоречи на закона, устава и добрите нрави;

2. имуществото му не се използва според целите и предмета на дейността на читалището;

3. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) е налице трайна невъзможност читалището да действа или не развива дейност за период две години. В тези случаи министърът на културата изпраща сигнал до прокурора за констатирана липса на дейност на читалище;

4. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) не е учредено по законния ред;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) е обявено в несъстоятелност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Прекратяването на читалището по решение на окръжния съд може да бъде постановено по искане на прокурора. направено самостоятелно или след подаден сигнал от министъра на културата

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Прекратяването на читалището по искане на прокурора се вписва служебно.

 

Читалището няма дейност, а ще се събира общото му събрание?! Това как ще стане?! При всичко случващо се в съдебната система, кой прокурор ще тръгне да се занимава и с читалищата?! И си живуркат едни хора с едни, макар и не много пари, но!!! народни пари – такъв е законът.

 

Чл. 33. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Председател на читалище, който не представи доклад за изпълнението на читалищните дейности и за изразходваните от бюджета средства в срока по чл. 26а, ал. 4, се наказва с глоба от 150 до 300 лв.

Добре, ами ако представи доклад, а няма дейност?! Документ, това звучи гордо - както при соца. Може да няма дейност, но щом е представен доклад и не е в ликвидация, получава субсидия.

На всичко отгоре, отново според закона, годишните отчети на читалищата се предават в общинския съвет и в администрацията до 31 март.

Чл. 26а.

(4) Председателят на читалището представя ежегодно до 31 март пред кмета на общината и общинския съвет доклад за осъществените читалищни дейности в изпълнение на програмата по ал. 2 и за изразходваните от бюджета средства през предходната година.

(5) Докладите по ал. 4 на читалищата на територията на една община се обсъждат от общинския съвет на първото открито заседание след 31 март с участието на представителите на народните читалища - вносители на докладите.

 

А разпределянето на субсидията става през януари! Това е също едно голямо недомислие. Според мен, отчетите трябва да се направят преди разпределението на парите, а не след него.

Да не повдигам въпроса със запазването на субсидираните бройки! Там е голяма каша! Само ще вметна, че всяка година се дават нови субсидирани бройки, но не е казано, старите запазват ли се, за да могат читалищата да надграждат и дейността и структурата си. Щом законът мълчи, следват едни тълкувания, основани на нищото.

Задавам си разни въпроси и се питам, кога най-накрая едни над 50 милиона от държавния бюджет, ще отиват при тези, които наистина работят и няма конюнктурно да се облагодетелстват от тях хитри читалищни дейци и политически интриганти?!

Примери от закона още много, но няма да прекалявам. В ръцете на депутатите е законотворческата дейност и както вече споменах, едни над 50 милиона лева субсидии за народните читалища. На фона на милиардите, за които се произнасят депутатите – незначителна сума. Но на фона на всяко малко село, което съхранява българските традиции и българския дух, тези милиони са огромна възможност да я бъде българщината.  

Време е да имаме по-добър закон.

И понеже споменах само лошите практики, искам да изразя личното си впечатление, че по-голямата си част читалищата ни са действащи, отговорни към гражданите и много от тях ни карат да се гордеем с постиженията им. В по-голямата си част и читалищните дейци са много качествени хора, работещи неуморно за съхранение на нашата българска идентичност, а не за личния си интерес.

Това се случва въпреки несъвършения закон.

Ще ми се обаче да спре оня теч, който минава между членовете и алинеите и отнема от бюджета на добрите.

Калина Монева,Общински съветник от Коалиция „Да за Димитровград” 

1 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Купихте ли подаръците за Коледа?