DGNEWS.EU

Георги Георгиев: Изберете си кауза и живота ви ще бъде във възход

Георги Георгиев: Изберете си кауза и живота ви ще бъде във възход
Apr 14
18:30 2015

Георги Георгиев е пример как оптимизма и силата на вярата в Бог може да лекува и да превърне бохем в добротворец. 34-годишният димитровградчанин стана популярен с благотворителни каузи и помощта си към нуждаещите се. Преди няколко години синът на модната дизайнерка Нели Георгиева, бе известен в града с амплоато си на топ организатор на конкурсите за красота за момичета „Мис”, които е провеждал успешно в Димитровград, Хасково и Стара Загора. Той бе сред официалните представители на различни столични модни агенции в бранша. Днес животът му сред плътска красота, похот и шумни компании е история.

Пълната промяна озадачи повечето негови познати и приятели. Някои не крият, че го имат за леко мръднал, което той приема с усмивка. През 2014 г. Георги стана първият нестинар на Димитровград. Инициатор е на чествания на народни събори, организира курсове за медитация, ходи на йога, тренира кикбокс и др. Отскоро организира социална кухня за бедни към храм „Св. Димитър” в Димитровград и раздава храна на бедните всяка неделя.

Воден от идеята за чиста и свята република, той защитава българщината, развявайки националното ни знаме и свирейки с рог по планински върхове и могили. През 2014 г. Георги със свои последователи основаха гражданско сдружение „Ангел Войвода”, с което оргнанизират народи събори, походи до Шипка и други исторически местности и природни забележителности на България. Настоящето му е да дарява оптимизъм и знания, които да направят хората по-здрави, по-силни и по-щастливи.  


Георги, отстрани хората сигурно виждат странна вманиаченост у теб, която ги плаши...

Хората все нещо ги плаши. Плаши ги промяната и страха какво ще кажат останалите. Хората цял живот ще си говорят. Вярно е, че когато започна да им говоря за философията и това да сме единни, започват да ме гледат странно. Но това не ме притеснява, защото и като малък така си ме гледаха. Казвали са ми „Ти си чисто луд”.

Нормален съм. Карам ски и сноуборд, танцувам салса, ходя на народни танци, мога да рисувам и да шия на права машина, тренирам кикбокс. Нямам страхове от нищо. Преодоляването на страха дойде тогава, когато осъзнах съществуването на Бог.

Имаше време на осъзнаване на нещата - една година се питах ама как така, втора - ама защо, какво. Рано или късно човек винаги стига до вярата. Само Бог може да те изкара от мръсотията, да подреди страната ни, живота на всеки, а това става с молитви, постоянство и посока.

Как изведнъж стана промяната с теб?

Не започна изведнъж. Гледам дневниците си от 2010 г. и забелязвам, че оттогава се вмъкват инициативи, свързани къде с духовното, къде със събирането на пари и храна за хора в нужда и др. Но истински я почувствах, когато хванах христовия кръст на Йордановден в река Марица миналата година. И преди това я усещах, но вярата хвана корени, именно с изваждането на кръста. Преди не ходех на църква. Влизах да се помоля за здраве. Днес знам, че можеш да се молиш за всичко - за България, за мир по света, за това общинските съветници да вземат правилни решения, да се подреди политическата система у нас и т.н.

Кое те накара да промениш живота си?

Преди години много боледувах. След 8 операции на ларингса, реших че е време да опитам нещо алтернативно. Един ден влязох в книжарницата и си купих две книги как да се лекуваме с енергия. След това се записах на курсове, от които научих как да използвам божествената енергия. Като вземеш да оздравяваш и виждаш, че това което искаш се случва - няма как да не повярваш. Когато срещам около мен хора нервни или в депресия, искам да им разкажа. Гледам да не прекалявам. Говоря само ако ме попитат, иначе се усмихвам.

Важно е да се знае, че лекарите лекуват болестта по физическото тяло.  То се разболява, не защото не може да издържа, а защото ти си го предизвикал чрез твоите чувства, мисли и действия. Защото твърде много си сдържал злоба, гняв, омраза, вместо да изкрещиш. Ако човек иска да е здрав, трябва да прощава моментално. Болката и лошите мисли ги пусни да си ходят и ги замени с оптимизъм.



Пълната промяна отся ли приятелите ти?

Много. Някои останаха, но те са достатъчни. Много е хубаво да имаш кауза. Един мъж с кауза е направо страхотно. Това го казвам за тези, които се чудят - това ли да направят, онова ли. Нека си изберат една кауза и я довършат докрай, тогава ще усетят как и останалите неща в живота им ще бъдат във възход - в работата, в бизнеса, в семейството, взаимоотношенията с останалите. Просто да изберат една кауза, и ще видят резултата, който тя води след себе си.

Ти как направи тази крачка към действие?

Имам един дневник, който ми подариха от общината, с Пеньо Пенев. Те винаги подаряват много хубави дневници. И в него си записвам цели - да направя това или онова, описвам начина и метода как да стане. Последно си записвам „Така да Бъде! Амин!”. После изпълнявам стъпките, които съм набелязал.

Другите хора проучват стартегии, какво щяло да стане, ако това или онова им попречи. Така човек сам си създава бариери. Аз създавам мостове и тръгвам. Преди това винаги се моля на Бог и това, което искам да стане - става. Това го прилагам и в предприятието, в което работя и виждам че нещата се случват. Когато тръгна да върша нещо вече знам че е станало, а не си представям как ще стане. Това беше труден момент да го осъзная. Но изненадата накрая е, че по лесно стават нещата.


Родителите ти бяха ли уплашени?

В началото бяха силно притеснеси, но сега са спокойни, защото виждат резултатите. В преносен смисъл те бяха свикнали момчето им да върви, гърми и трещи. Сега пече слънце. Много хора не могат да свикнат с това слънце, но то е навсякъде около нас.

Чувстваш ли се по-зрял и не толкова емоционален?

За себе си да, но в очите на някои, вероятно не. Емоциите пак бушуват, но ако преди се дължаха на страх и първична реакция от рода "Ся ще видиш ти", сега емоцията е любов и вяра, че живеем в прекрасен свят и имаме една прекрасна България - чиста и свята република, както е казъл един Апостол на времето.

Ти стана първият нестинар на Димитровград. Днес по-щастлив ли си?

Това беше годината, в която хванах христовия кръст на Йордановден. Ходих в село Българи, където пазят корените на нестинарството. Беше много хубаво, усещаш тялото си по-друг начин, почваш да дишаш, усещаш промяната в себе си. По-щастлив съм. Като знаеш, че можеш да минеш през огъня и че Бог те води. Всичко можеш да преодолееш. От кой и от какво да те е страх?

Разведен си, имаш дъщеричка, но винаги си обичал жените...

Че кой не обича жените. При мен, признавам, бяха голямо изкушение. Една приятелка ми каза, че ако вървя по духовния път, трябва да променя гледната си точка - да съм близо до нещата, които харасвам, но да видя с какви очи ги гледам. И ако преди съм ги гледал със съблазън, сега приемам жените за същества, чрез които идва живота на земята. Като красота, любов, уют, дом.


Как гледаш на хората, които само се оплакват, мрънкат и недоволстват?

За каквото си мислим това ще стане. Щом се оплакваме, ще живеем в тази реалност. Трябва да говориш оптимистично, с любов, да си казваш обратното: „идват пари към мен от всички страни, хората ми помагат, българите сме единни...” и ще заживееш в нова реалност, с нови приятели. Колкото повече хора се съберат, толкова по-бързо и лесно се случват нещата. Трябва да мислиш по друг начин - творчество, творчество, творчество.

Инициативата „Хора за Хората”, която се играе в неделя на площада в Димитровград, е приказна. Зарежда те с енергия, положителна, емоцианолна, сваля мръсотията от теб. Хората, които го организират нито се оплакват, нито мрънкат, нито са разединени на половин хоро, на цяло хоро. Хващат се заедно и правят едно цяло.

Каква е мечтата ти за Димитровград?

Искам хората да се обединят като българи и да не се разделят на каквито и форми било. Да няма пъзели в съществуването им, а обединение и обща картина. Да не се определят на едни или на други, а на българи. Да не гледат собствения си интерес, а да даряват щастие на хората около себе си. Няма място за дразнене, а за действие.

За местните политици какво ще кажеш?

Те са ми приятели всичките. Познавам ги един по един. Надявам всички един ден да са едно.






2 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Одобрявате ли въвеждането на допълнителна здравна застраховка?