DGNEWS.EU

Иван Гранитски: Всяко поколение трябва да преоткрива Пеньо Пенев

Иван Гранитски: Всяко поколение трябва да преоткрива Пеньо Пенев
Иван Гранитски, носител на националната Пеньова награда за 2020 година
Sep 02
17:22 2020

-Г-н Гранитски изненада ли Ви присъждането на националната литературна награда „Пеньо Пенев” за 2020 година?

-За мен е висока чест да получа тази награда на името на един от най-важните поети на съвременна България. Не мога да скрия, че трепет изпълни моята душа, защото дълбоко уважавам хората са ме предложили, творците и членове на комисията и от общината. Приемам наградата с голяма отговорност. Не толкова свързана с моите скромни поетични и литературни текстове, колкото с едно постоянно усилие на издателство „Захари Стоянов”, което имам честта да водя повече от 20 години. Издателство, което се грижи за оцеляването на българския дух и да съхранява българската книжнина, издавайки и преиздавайки класическа българска литература и предимно съвременни автори. Твърдя, че няма талантлив автор през последните 25 години, който не е издаден от издателство „Захари Стоянов” и преди това от издателство „Христо Ботев”, което също ръководех. Така че за повече от четвърт век тези издателства са издали около 2500 оригинални заглавия на български класици и автори и около 250 тома избрани творби на съвременни български автори.

-За Вас знаем, че имате особена привързаност към Димитровград. Вие сте най-големия дарител на Градска библиотека „Пеньо Пенев”?

-Да, така е. Много отдавна съдбата ме сприятели и побратими духовно с такива ярки поети тук като Петко Каневски, Демир Демирев и други творци от града и хасковския регион. Това духовно родство и братство се материализира и в една обич към библиотеката. Твърдя, че екипът създаден от г-н Каневски е уникален. Това е една от най-добрите библиотеки в България, и това не е само мое мнение, а и на сериозна академична общност – академиците Васил Гюзелев, Константин Косев, Васил Сгурев, Антон Дончев, Георги Марков, Стефан Воденичаров, Благовест Сендов. Всички тези хора са дарявали през годините стотици томове и от личните им библиотеки, към които издателство „Захари Стоянов” при всяко гостуване, с повод и без повод, дарява по няколкостотин тома съвременна българска литература, класическа, справочна, детска, философска, преводна поезия и проза, митология и т.н. Лично аз не смятам това за някакъв подвиг, а за наш дълг. Подобни дарения, но не толкова мащабни правим и на други библиотеки в страната, тъй като моето лично убеждение, а и стратегията на издателството е че библиотеката е последния храм на духа, последната опора на едно цивилизовано общество,каквото искаме да бъде българското, и последната преграда пред опростачването, нахлуващото варварство, простотиите и интригите, които както знаете съпътстват всеки културен живот в по-голям или по-малък град.

-Защо в България литературните награди се съпътстват от подобни интриги и противоборства? Знаем, че и за Димитровградската награда в миналото, а и около Пеньовата награда, която е престижна и устояла на превратностите на времето - почти всяка година, се пораждат такива?

-По мое мнение в последните години има много хора с низък морал и напълно лишени от нравствени устои, които искат всичко – да бъдат министри на културата, директори на театри, опери и библиотеки, да получават възможните награди. Някои от тези хора се движат в Съюза на писателите, други в Сдружението на писателите. Те не са много, но както казва моя голям приятел Виктор Пасков: „Някой кряка от пъкъла”. Крякат, занимават се с интриги и мерзости, но достойните хора като Петко Каневски, ще ви дам пример с него, защото преди няколко години имаше същите интриги и недостойни подмятания, той разбира се стана носител. Преди това подобни подмятания имаше и около друг лауреат Екатерина Йосифова. Аз не си спомням някой сериозен поет, който да не е бил обливан с кал и нечистотии. Смятам че трябва да се гледа философски на нещата и че както казва Данте: „Върви по своя път човече и остави другите да приказват каквото искат”. Нашият път, моят, е издаване на книги, а колкото да моите авторски текстове - други ги оценяват.

-В последната си статия за Пеньо Пенев, публикувана в списание „Везни” тази година, Вие го определяте като поет на възторга и покрусата. Какво е за вас Поетът и защо смятате, че е нужно неговото преоткриване?

-Наистина смятам, че Пеньо Пенев трябва да бъде преоткрит от всяко следващо поколение. Още повече, че той е от една специална фаланга български поети. Смятам че може да дадем следната метафора - голямата българска поезия прилича на една симфония която е в шест-седем части. Христо Ботев, който е първата расова манифестация на българския гений, както казва Гео Милев; Иван Вазов, който е създателя на българския пантеон и език; Пейю Яворов, който е ненадминат майстор на човешката душа, бездните и страстите;  Пенчо Славейков, който е първият модернизатор открил пред българската литература необозримите хоризонти на европейската и световната модерна култура; Гео Милев,който продължава това разтваряне на българската култура към свата и Европа; след това разбира се е Никола Вапцаров, който е изразител на тази социална, революционна, борбена стихия която тръгва от Ботев; и стигаме до Пеньо Пенев, който може да се каже е последната част на тази класическа симфония на българската поезия, тъй като той е първия и най-силно усетил разминаването между думи и дела. От една страна той е възторжен певец  на строителството на новия свят, а от друга малко след полагането на основите на Димитровград и започване строителството на ново общество, и първият който усеща покрусата на идеалите. Разбира се, че Пеньо Пенев трябва да бъде преоценен, да се изчисти от пошлите подмятания, които още приживе са се появили – че е „празен бонвиван”,  „пияница”, „пройдоха”, късните му стихове били песимистични, били кръчмарски и т.н. От тези по-глупави и по-пошли твърдения няма, защото подобни са били обвиненията и към Дебелянов, и към Яворов, и към Ботев, който е бил наричан „пройдоха”, „конекрадец”, „терорист” и др. Но виждате, че историята е на страната на тези велики хора и историята потвърждава правотата на тези наши велики поети, между които е незаменим и неотместим като талант, мощ, естетически и нравствени послания Пеньо Пенев.

-Това ли ви подтикна да отбележите 90-ата годишнина от рождението му с ново библиофилско издание?  

-С неговия прекрасен син, художникът Владимир Пенев, решихме да почетем поета като подготвихме и издадохме със съдействието на Община Димитровград и лично на кмета Иво Димов,  този том избрани творби и художествени произведения „Аз, глас и съвест на епохата”. Тук е мястото да кажа, че малко са кметовете и общинските ръководства, които в последните години методично помагат на културата и разбират проблемите на културата в своя град. В случая, с Пеньо Пенев, те подкрепиха издаването на два тиража – един масов, и едно количество библиофилски екземпляри, които са много ценни и скъпи, защото са с по една оригинална рисунка на самия Владимир Пенев. Книгата е илюстрирана с 12 негови репродукции, повечето вдъхновени от творчеството на Пеньо Пенев. Неговата изложба „Пътеки” и това издание показват духовното родство на баща и син, и аз твърдя че в новата ни история има малко примери на такова духовно сътрудничество, последователност и приемственост, както е при Пеньо Пенев и Владимир Пенев. Такива са били Петко и Пенчо Славейкови, Гео и Леда Милеви и Богомил и Николай Райнови. Радвам се, че Димитровград дава пример както трябва да се цени един голям поет. Защото Пеньо Пенев не е поет само на Димитровград, той е поет на цяла България, европейски поет. Ако сега прочетете неговата поема „Дни на проверка” ще се поразите от актуалността на нравствените внушения и послания, от богатството на езика, белег за таланта е и неостаряването на езика. Забележете поемата е писана преди 60 години, но е много по модерна от езика на някои псевдомодерни днешни поети.

-Кой, според Вас, трябва да поведе това преоткриване на такива поети като Пеньо Пенев? Защо вече 30 години литературния ни елит мълчи?

-Ами защото част от този псевдоелит се занимава с клюки и интриги и с това кой каква награда ще получи. А трябва да следва примера, който дава Община Димитровград с кмета и председателя на Общинския съвет, с това легендарно ръководство на вашата библиотека. Има и други добри примери като русенската, пловдивската, търновската. Когато те срещат добро разбиране в местната управа имаме растеж наред. Аз смятам че това ще е бавен и труден процес, при този разпад на държавността, структурен и институционален, тези острови за които говорим, само забавят разпада. Те биха могли да бъдат мотор за възраждане, но трябва да има цялостна държавна политика. Понеже сега няма, съпротивата на тези хора в библиотеките е като тази на 300-те в битката при Термопилите, но има надежда да обърнат тенденцията.

-Вие, лично вярвате ли, че тази надежда скоро ще стане реалност?

- Аз съм песимист по разум и оптимист по воля. Не вярвам на 70 години да дочакам ренесанса, но с волята си се съпротивлявам и ще се боря с оглед след 30-40 години, младите хора да дочакат този свещен миг.

ТВОРЧЕСКА БИОГРАФИЯ 

Иван Гранитски е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва  журналистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ (1979). Редактор и зам. главен редактор на вестник „Пулс” (1979 – 1985), зам. главен редактор на вестник „Литературен фронт” (1985 – 1991), главен редактор на списание „Черно и бяло” (1991 – 1992), директор на ИК „Христо Ботев” (1992 – 1995), Генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) - (1995 – 1996).

Гранитски е създател на издателство „Захарий Стоянов” (1997), главен редактор на списание „Везни”, което излиза от 1996 г., и директор на издателство „Гео Милев“.

Автор е на 40 книги – поезия, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература, между които: „Поезия и поетическо самосъзнание” (1982), „Марксовата полемика” (1984), „Време и художествени идеи” (1987), „Отвъден щурец” (1997), „Подземията на съня” (1998), „Кораб от светлина” (1999), „Горящият храст” (2001), „Отломъци” (2001), „Храм” (2001), „Преди да дойде Здрача” (на български и на английски език, 2002), „Архипелагът на думите” (2002), „Лятото на чакалите” (2003),  „Атлантида” (2003), „Литература и национална съдба” (2004), „Луди водят слепи” (2004), „Пазар на роби с бюста на Волтер” (2004), „Партийните Тартюфи“ (2004), „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008), „Критически етюди“ (2008), „Ловци на метафори“ (2008), „Противоречивият човек“ (2009), „Великата национална душа“ (2009), „Ловци на образи“ (2009), „Архипелаг“ (2009), „Бездна” (2009), „Митове и тупурдии“ (2010), „Слепци с очи“ (2010), „Политически комедианти“ (2010), „Щерна” (2011), „Начала“ (2012), „Тринакия“ (2013), „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2014), „Пристан“ (2014),„Устие“ (2015), „Образ и метафора“ (2016), „Знаци на прехода“ (2016), „Гласът на тишината“ (2016), „Стрелата на времето“ (2017), „Зазоряване“ (2018), „Атлантида“ (2018), “Клепоушко“ (2019), „Крипта“ (2019), „Залмоксис“ (2019), „Идеи, образи и символи“ (2020), „Омайниче и бръмбазъче“ (2020), „Баща на вечността“ (2020).

За Иван Гранитски са писали български авторитети като: акад. Антон Дончев, проф. Исак Паси, Николай Хайтов, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, проф. Иван Маразов, Стефан Продев, проф. Борислав Стоев, Леон Даниел, Дончо Цончев, Петър Анастасов, проф. Чавдар Добрев, Панко Анчев, Атанас Наковски, Стефан Чирпанлиев, Атанас Радойнов, Георги Цанков, Боян Ангелов, Деньо Денев, Таньо Клисуров, Петър Велчев, Димитър Танев, Лиляна Стефанова и др.

Доктор е на философските науки. Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).

Известният български творец има издадени стихосбирки в Република Сърбия и Република Македония, както и преведени творби на руски, чешки и полски, сръбски, английски и немски езици.

Иван Гранитски е носител на следните награди:

-Награда на Съюза на българските писатели СБП;

-Национална награда „Гео Милев“

-Национална литературна награда „Иван Нивянин“

-Национална награда за цялостен принос „Христо Г. Данов“

-Национална награда „Иван Вазов“,

-Национална литературна награда „Тодор Влайков“

-Почетен знак „Стефан Стамболов“ за лидерски принос в духовността и др.

-Национална литературна награда „Нешо Бончев“

-Национална награда за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков - Майстора“

Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, на Управителния съвет на Агенция „София-прес“, на много организации, участник в дарителски акции, водещ на културно-публицистично предаване по Българска свободна телевизия, меценат.

0 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Какви промени в Конституцията на България смятате, че са необходими?