DGNEWS.EU

Бунтът на разума и краха на едно общество

Бунтът на разума и краха на едно общество
Антиправителствен протест в Димитровград на 7 август 2020 г.
Aug 15
13:55 2020

„…Когато едно общество създава престъпници по право и мародери по закон – хора, които използват сила, за да си присвоят богатството на обезоръжени жертви - тогава, парите отмъщават на своите създатели. Такива мародери смятат за безопасно да обират беззащитните, след като веднъж са прокарали закон за тяхното обезоръжаване. Но плячкосването от тях става притегателна сила за други мародери… Тогава надпреварата става не за най-способния в производството, а за най-безскрупулния в жестокостта… И тогава обществото изчезва сред всеобхватна разруха и кръвопролития.

Искате ли да знаете дали този ден наближава? Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва – тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено...”.

Тези думи на американския философ Айн Ранд са цитат от романа й „Атлас изправи рамене”, издаден през далечната 1957 г. в САЩ. (В България през 2009 г. от издателство „Изток-Запад и МаК” - б.а.). Книгата се превръща в бестселър след появата си, а писателката с руски произход е призната за знаково име в литературата и един от големите мислители на ХХ век. 34 години след издаването на романа и почти десетилетие след смъртта на авторката му, за американските читатели книгата е втора по популярност след Библията.

В „Атлас изправи рамене” властта е в ръцете на мародери, които със своя „слугинаж” от плужеци и паразити, създават условия да печелят, ограбвайки хората създаващи благата. Целта им е да удържат властта си на всяка цена, и най-вече престъпната система, която ги храни и превръща в недосегаеми, налагайки като „елит”. Драмата е, че представителите на „елита” са некомпетентни, а техни неграмотни протежета са поставени на всички управленски нива в държавата, във всяка област. „Умовете” измислят нов Закон за изравняване на възможностите, който мародерите „държавници” въвеждат с мотива „да преборят” съществуващото социално неравенство и да ликвидират нелоялната конкуренция. Така си осигуряват правото на масова конфискация и национализация на бизнеси, които подаряват в ръцете на угодните им, некомпетентни хора. Неграмотните започват да диктуват правилата и подчиняват мислещите. Създаващите благата - работодатели и индустриалци, се вдигат на бунт. Неспособни да спрат всеобщата лудост, те отказват да бъдат нейни съучастници. И буквално изчезват. Хаосът настъпва, когато властта и нейните слуги отказват да носят отговорност за решенията и действията си. Следва тотален разпад на обществото и на държавата, пълна катастрофа и гибел.

Стряскащото на този литературен сюжет е, че поразително точно формулира положението до което е изпаднала днешна България. В романа непредубеденият читател може да открие много истини и примери, които без да иска го препращат към българската действителност в наши дни.

„…Не харесвам онова, което става с хората…Не ги движи цел, а страх. Не отиват никъде, а бягат…По стандартите на нашето време човекът, който няма какво да предложи, е човекът който печели. Парите ще изчезнат в проекти… Свободната икономика в момента е подложена на изпитание… Не съществуват обективни факти…всяко отразяване на факти е просто нечие мнение. Следователно е безполезно да пишем за фактите…

...Единствената власт на всяко правителство е да притиска престъпниците. Е, когато няма достатъчно престъпници, човек си ги прави. Обявяваш за престъпление толкова много неща, че става невъзможно хората да живеят, без да нарушават законите. Кой иска нация от спазващи закона граждани? Кой печели от такова нещо? Но просто прокарай закони, които не могат да се спазват, нито да се наложат, нито да се интерпретират обективно – и създаваш нация от закононарушители, след което започваш да прибираш парите от вината… Всичко щеше да е наред, всичко щеше да стане както трябва, ако нямаше грешни хора на властови позиции…”.

„Атлас изправи рамене” е предупреждение към всяко общество и всяка власт за най-страшната заплаха – загубата на разума. „Щом сте превърнали злината в средство за оцеляване, не очаквайте хората да останат добри. Не очаквайте да съхранят морала си и цял живот да бъдат плячка на неморалните. Не очаквайте от тях да произвеждат, щом производството се наказва, а ограбването се възнаграждава. Недейте пита: „Кой унищожава света? Вие го правите.”, казва Ранд.

В романа си тя показва не само проявленията, метастазите и краха на едно разлагащо се общество, но и пътя, който може да го спаси - нейната философия обективизъм. В основата й са пет основополагащи и неразривно свързани понятия – разум, цел, действие, свободна воля и себеуважение. Без разум не може да се формулира ясна цел, която да постигне желания резултат. Без ясна цел, не могат да се предприемат необходимите действия, за неговото постигане. Без свободна воля човек не може да създава, твори, изобретява - да печели и да се развива напред. Без себеуважение човек се превръща в жертва, губи способността да разсъждава рационално, и в крайна сметка губи свободата си, под една или друга форма.

Не са ли тези неща най-големият дефицит сред българското общество днес? Чудите се защо въпреки смяната на политически режими и управляващи, вече 30 години продължаваме да затъваме в блатото? Искате да знаете защо протести и референдуми не носят желаната промяна в България? Питате се защо положението в България е такова? Ами, запитайте се, каква философия изповядвате и кой идеал следвате?

Свободата, казвате… Ако приемем определението на Ранд за свобода - да не искаш нищо, да не очакваш нищо, да не зависиш от нищо - смятате ли за свободно българското общество днес?

Парите, казвате… Запитайте се как гледате на парите? Като барометър за достойнствата на обществото или като „заразно зло”? „…Човечеството винаги е гледало на богатството като на статично количество - което да бъде присвоено, изпросено, наследено, споделено, заграбено или придобито в знак на благосклонност…Докато не откриете, че парите са коренът на всяко добро, сами си просите унищожение…Всеки отказ да се види реалността, по каквато и да е причина, има разрушителни последствия. Няма зли мисли, освен една: отказът да се мисли.”, казва тя. Нейната философия, представена чрез литературната й фантазия, е да накара обществото да търси причинно-следствената връзка във всяко действие и да си задава въпросите Защо? За какво?  

Запитайте каква философия ни предложиха „победителите” след 10 ноември 1989 г.? Каква ни предложиха след Виденовата зима и протестите през 1997 г.? Каква ни предложи царя, социалистите и сегашните властващи? Запитайте се каква философия предложи Борисов вчера? Няма да откриете отговора, защото никой от печелилите властта в България не предлага философия, върху която сами да градим ценности, морал и просперитет – нашите лични, на обществото и на родината ни. Днешна България е продукт на философия, която обслужва докопалите се до властта, чрез политика, разделяща обществото чрез предоставяне на привилегии за едни, и мизерия за всички останали. Някои все още помним как дойде демокрацията - с раздаването на народни пари в едни куфарчета и продължи с подаряването на едни предприятия. Сега властта отново пропагандира „нуждата” от засилване намесата на държавата в бизнеса „за по-голяма справедливост и за по-лоялна конкуренция”. Готви се да национализира, потъпквайки всякакви пазарни принципи, връщайки страната към едни страшни времена. Подобно на мародерите, действащи по Закона за изравняване на възможностите. А това не е демокрация, не е дори капитализъм.

Най-голямото престъпление на всички управляващи досега е, че не предложиха правилната философия; че дресираха народа да разчита на подаяния, вместо на собствените си способности; че с действията и политиката си оскверниха лозунга „Съединеното прави силата”, създавайки мафиотско-олигархичния-политически-синдикално-социален модел у нас, който да ги обслужва. В този смисъл, лозунгът на протестиращите "Всички вън" звучи доста смислено, а не деструктивно и дълбоко погрешно, както ни се обясни вчера.

Трябва да си пълен наивник да мислиш, че битката в българското общество днес е между сини и червени, леви и десни, демократи и социалисти. Не, тя е между мислещите и паразитите; между разума и невежеството; между достойнството и келепира; между онези, които реално създават благата и хранениците на властта, които стават все повече. И единственото, което спира много хора да си го признаят е страхът да не изгубят подаянията, които тази власт им дава, както и неизвестността какво и колко ще получат в бъдеще, ако дойде другата. Докато не пребори този страх, всеки протест в България „ще си остане само с вдъхновяващата енергия на протестите от 1989-а, 1997-а, 2013-а и след време ще последва съдбата им”.

Докато продължаваме да се самозалъгваме, че не данъкоплатците, а властта „храни” - тя винаги ще има и своите хиляди „безпристрастни” защитници и верни избиратели в лицето на приближени банкери и бизнесмени, народни представители, синдикалисти, чиновници, полицаи, лекари, учители, правораздавателни органи, пенсионери, социално слаби, и т.н. Само си представете какво би станало, ако те не получат уговорените си плащания и обществени поръчки, високите си заплати или гарантирани пенсии и социални помощи и откажат да бъдат съучастници на властта. Ами ако утре, застигнати от поредната криза, малкото останали мислещи - създаващи благата в страната и нарочените за „маргинали” - откажат да плащат за всичко това?

Вчера властта обяви, че иска „перестройка”, изпадайки в шизофренно състояние – разграничи се от олигархичния модел, който сама роди и обяви, че ще се оттегли под условие. Заяви, че е „време не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата”. Обясни, че „не е достатъчно само да се разруши старият свят. Трябва да се знае какво ще се построи на негово място”. Това обаче не става с философстване, а с нова философия. Такава обаче не чухме. Вместо това разбрахме, че властта в България се готви отново да управлява. Тя знае, че системата отново ще работи за нея - същата, която за да съществува се нуждае от нови жертви.

Огласените предложения за промени на Конституцията няма да доведат до кардиналната промяна и няма да решат дълбоката криза в обществото ни. Те не решават проблема със срастването на властите в България и не откъсват пипалата от главата на „октопода”. Те няма да променят политиката на мародерство сред политическия ни „елит”, нито келепир-манталитета на повечето ни сънародници. Няма да преборят корупционните схеми; нагласените конкурси и раздаването на постове; политическите и шуробаджанашки назначения. Нито ще спрат неспособни да творят закони, неграмотни да ги прилагат или раздаващите правосъдие - да отсъждат „в името на народа”.

Докато всичко е подчинено на една власт, която диктува регулациите, която държи еднолично финансовите инструменти – европейски и национални, която по партийни симпатии и по договорен слугинаж „разпределя порциите в държавата”, която преследва способните и отказва да лови престъпниците, довели ни до поредната национална катастрофа, която цели собственото си оцеляване, раздавайки по лъжичка на „нуждаещите се” – няма да има промяна, няма да има благоденствие. С това би следвало да са наясно, европейските партньори на България, които засега безучастно наблюдават порочните процеси в държавата. С това най-вече трябва да се наясно и конституционните ни съдии, които рано или късно ще трябва решат на кого служат – на една власт или на суверена - българският народ. С това трябва да са наясно и всички онези, които вече потриват ръце в очакване да се възкачат на власт след Борисов.

Вазов е казал: „Тирани, всуе се морите! Не се гаси, туй що не гасне!”.   

0 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Каква очаквате да бъде 2021 година?