DGNEWS.EU

Навършват се 61 години от смъртта на Пеньо Пенев

Навършват се 61 години от смъртта на Пеньо Пенев
Паметникът-костница на Пеньо Пенев в едноименния парк в Димитровград
Apr 27
13:25 2020

61 години от трагичната кончина на българския поет Пеньо Пенев се навършват днес. Останал завинаги млад, на 28 години, той оставя неповторимо и безсмъртно творчество, което и до днес буни и държи нащрек гражданската и поетична съвест.

Пеньо Пенев достойно и безусловно стои на пиедестала на българската поезия въпреки опитите да бъде рамкиран като „социалистически” и „пришит” към фанатизирания слугинаж на тогавашната власт. За краткия си земен път поетът на Димитровград завеща изконни послания - да си човек, да си добър, да се трудиш, да си силен, да отстояваш себе си. Това са идеалите, на които той остава верен до края. Не на партийни директиви.

На 27 април 1959 г. поетът слага край на живота си, изпивайки 60 таблетки веронал. До трагичната му кончина се стига, след като режима смазва твореца. Причината е острата му поетична критика към новата власт, дошла след Девети септември 1944 г. Само 13 години след тази повратна за България дата и две години преди смъртта си, Пеньо Пенев написва емблематичната си „Епоха”, в която категорично посочва мутацията:

В гняв и жалба клокочат гърдите задъхани и тежи на езика ти дума неказана. На живота в долапа се ширнали плъхове, заменили с високите звания разума... С мръсни пръсти мерзавец в душата ти рови… Да даде за стотинка честта си готов е… и смърди тази чест… Денят стана задушен; вонят гнили души и коварство, и кал...Набий с вятър устата си, мозъка - с глупост, че виж! - оня там в джоба си камък държи и се готви главата ти с него да счупи, щом не бъде покорна пред гнусни лъжи...

Следва „Дни на проверка”, в която той продължава да е все така безмилостен.  

„Дори да си отида рано — нека!
На мен ми стига, че навреме се родих!
Това столетие сега е мой длъжник!
За него с кръв и пот платих,
платил съм всеки негов миг,
платих му приживе.
Аз имам да уреждам с него сметка!
Записал съм си я в партийни директиви
и то през всяка нова петилетка
ще плаща с лихвите на моите мечти.
О, колко много има то да ми плати!”.

Острата му безжалостна критика в поредица стихове и сатира, има своята цена. Той бива заклеймен от определен литературен кръг и режима. Стиховете му не се публикуват, не се отпечатват негови книги, поетът не получава обещаната редакторска работа, нито софийско жителство, нито квартирата, където да прибере семейството си. Режимът може да смачка личността, но не и таланта.

В своята поетичната си изповед „Аз, един от народа”, Пеньо категорично определя на „чия страна е” и смисъла на живота си – съзиданието на един по-добър свят.

Не мечтая безсмъртие и пътища леки,
а ватенка топла в зимния ден. –
Безсмъртно нека остане навеки
построеното тука от мен!
”.    

За жалост трагичната му кончина също бива употребена. Пеньо Пенев е „реабилитиран” от неговите "палачи" като „големия поет на социалистическото строителство”. Целта им е прозаична – от една страна мъртвият талант да ги обслужи, а от друга - да послужи като един вид индулгенция за стореното спрямо него приживе. До смъртта му е отпечатана само една негова стихосбирка. След кончината му отпечатването на творчеството му достига епогея си. Гордостта от таланта дотогава отритнат, се превръща във всеобща. Редактори и съставители се надпреварват да трупат слава, издавайки книга след книга с негови стихове. Всяка годишнина от кончината му се отбелязва с нови и нови преиздавания на негови творби. Режимът го величае, а пропагандата набива в главите на поколенията, че това е един от най-великите „социалистически поети”. Тази пропаганда изиграва своята пагубна роля и след демократичните промени. И на практика предопределя отпадането на неговото творчество от учебниците по литература. Грешка не само спрямо поета, а и спрямо поколенията, който той задочно ще попита:

„Ще разбереш ли моята тревога, поколение?
Ще разбереш ли как из нея се роди
горчилото на уплах  и съмнения:..”

Години, след кончината на Пеньо Пенев, писателят Атанас Славов-Насо, емигрирал в САЩ през 1975 г., ще напише: „Единственият грях на Пеньо Пенев бе независимостта на неговата личност!”.

Поклон и вечна памет!

0 Коментара

Още новини

Снимка на деня

Анкета

Одобрявате ли замразяването на депутатските заплати в извънредното положение?